Херман Алвард твърди в книгата си „Mehr Licht!“ („Повече светлина“), че Моцарт е бил убит. Той почина на 5 декември 1791 г., точно седем години след посвещението му в масонската ложа. По-късно Салиери е превърнат в изкупителна жертва. „Staats- und Gesellschaftslexikon” на Херман Вагенер (том 18, 1865) потвърждава, че Моцарт е бил отровен.
Моцарт и илюминатите
Моцарт във Виенската ложа
На 14 януари 1786 г. Моцарт се присъединява към новата ложа Коронованата надежда. Но той не присъства на церемонията по откриването и по-късно рядко присъстваше на срещите им. През този период Моцарт рядко пише масонска музика.
Моцарт принадлежеше към обществото, в което все още доминираха илюминатите. Едва през последната година от живота си, 1791 г., той създава нови музикални произведения за масоните. Тази музика съдържа тайни кодове и настроения. Моцарт желае истински приятели. Ето защо той стана масон. Всичките му приятели бяха масони. Като много общителен човек, Моцарт не можеше да бъде сам и затова имаше нужда от приятели, с които да общува.
Забелязано е, че Моцарт, поради членството си в масонски ложи, му е било по-лесно да успее и да си създаде име в Европа, тъй като високопоставени масонски братя са го подкрепяли. Почти половината от членовете на To True Harmony са аристократи, които са помагали на Моцарт, например Естерхази. Издателите на Моцарт също са били масони: Паскуале Артария, Кристоф Торичела и Франц Антон Хофмайстер.
Моцарт винаги можеше да разчита на братското гостоприемство на масоните и по време на престоя си в чужбина винаги получаваше икономическа подкрепа и безплатни квартири. По време на пътуванията му през 1787-1791 г. масоните в Прага и на други места помагат на Моцарт по различни начини. Има писмени доказателства, които доказват това. Приятелите сред масоните изиграха решаваща роля за финансовото подпомагане на Моцарт: Лихновски, Франц Хофдемел и Михаел Пухберг бяха сред най-важните му кредитори.
Моцарт, на свой ред, помага на други масони, като взема заеми за тях. През декември 1787 г. Моцарт е назначен за императорски камерен композитор. Това му дава заявки за по-големи опери. Илюминатите се бяха превърнали в държава в държавата. Въпреки всички забрани, те продължиха с подривната си дейност срещу обществото. По това време хората нямаха опит и ресурси, за да се предпазят от масонството, което беше под влиянието на илюминатите.
Изтъкнатият австрийски композитор Франц Шуберт не е бил масон и умира беден и неоценен.
Като надарен човек, Моцарт най-накрая успя да прозре злото на илюминатите, въпреки факта, че изглеждаше като ангел на светлината. Той възнамеряваше да защити обществото, като основа тайно общество с няколко свои приятели, Die Grotte („Пещерата“). Моцарт е бил наясно със смъртоносния риск, който поема. Още през април 1787 г. той пише в писмо до баща си, че смъртта всъщност е приятел на човека и че той никога не може да легне да спи, без да мисли, че той, въпреки младостта си, може да не види друг ден. (Мейнард Соломон, „Моцарт“, Стокхолм, 1995 г.)
Той искаше да изложи на обществеността магията и конспирацията на масоните. За тази цел той възнамерява да използва операта си „Вълшебната флейта“, където прототипът на Зарастро е Великият майстор на масоните Игнац фон Борн. Моцарт имаше перфектна памет. След като чуе мелодия, той може да я изсвири отново по-късно, без да прави никакви грешки. „Вълшебната флейта“ (1791) съдържа много разкрития за тайните на масонството.
Той използва пирамидата на илюминатите, всевиждащото око, храма и други тайни символи. По-късно тези метафори бяха премахнати. Моцарт използва и музикални изразни средства, като противопоставя лирични и трагични теми, изящество и фолклор, фантастични детайли и солидната атмосфера на оркестъра. Премиерата на операта е през есента на 1791 г.
Илюминатите не могат да простят това на Моцарт. „Реквием“ е реквизиран от него анонимно, за да отпразнуват собствената му смърт. Платено му е и предварително. Масоните бавно отровиха обекта на своята омраза. „Реквием“ беше завършен до предпоследния ред стихове: lacrymosa dies ilia. Зусмайр завършва опусът.
Херман Алвард твърди в книгата си „Mehr Licht!“ („Повече светлина“), че Моцарт е бил убит. Той почина на 5 декември 1791 г., точно седем години след посвещението му в масонската ложа. По-късно Салиери е превърнат в изкупителна жертва. „Staats- und Gesellschaftslexikon” на Херман Вагенер (том 18, 1865) потвърждава, че Моцарт е бил отровен.
През 1990 г. няколко лекари се опитаха да твърдят, че Моцарт е починал от бъбречно заболяване. (Dagens Nyheter, 19 септември 1990 г.) Но ако беше умрял от естествена смърт, масоните нямаше да отнесат тялото на Моцарт, за да предотвратят аутопсия след смъртта му, или да го положат в гроб за бедните заедно с негасена вар.
Ако Моцарт беше верен на масоните, щеше да бъде погребан с големи почести. Неговите лицемерни „масонски приятели“ плакаха с крокодилски сълзи. Ако „Вълшебната флейта” беше приета, властимащите нямаше да пратят Йохан Емануел Шиканедер, автора на либретото на операта, в лудница, където той умира през 1812 г.
В Австрия масонството е забранено в средата на 1790-те години. Обществото успява да запази забраната си върху това подривно движение до 1918 г., когато масоните в Австрия идват на власт с помощта на фалшивата социалистическа доктрина.
Масоните продължават да опетняват и обезценяват Моцарт и днес (например Милош Форман във филма му „Амадеус”).
Източници :
BG 
EN